Имам прекрасна баба, да ми е жива и здрава, на 90 години е, но изглежда на 70. :) Повярвайте ми, на тази възраст подобна разлика е крещяща. :) Не говоря само за визия, а и за дух, живец, желание за работа - всичко.
Та, моята прекрасна баба през последните 25 години живее на село. Реши, че големият град нещо не и понася и предпочете да се върне към природата. След смъртта на дядо ми преди около 20 години, се справя съвсем сама с всичко. Има няколко градини, прасенце, две козички, няколко кокошки, агънце и какво ли още не.
Баба ми е живата история на своето село /и близките две-три, където живеят братята и сестрите и/. Тя е със здрав разсъдък, сериозна мисъл и желязно чувство за такт и деликатност. Моята баба е най-уважаваният човек в селото след попа и преди кмета. Защото е преминала през цяла една Световна война, няколко наводнения в района; познава всеки храст в близката планинска местност и не се свени да развежда туристи, археолози и др. научни работници, за да им покаже къде какво има. Тя е и човекът, до който цяло село се допитва, когато има "болест по градината или животните". Защото баба знае всичко. Дори и билките, които могат да и помогнат за по-бистър ум, да намалят треперенето или да спрат разстройство.
Благодарение на здравата си преценка, тя знае, че само с билки не може да живее /макар и много да и се иска/. Тя пие лекарството си за Паркинсон, защото иначе няма да може да се обслужва сама; пие и хапчета за високо кръвно, защото е наясно, че само с хранителен режим и билки няма как да го контролира. Баба ми се обажда на секундата, когато се почувства зле - независимо дали е временно неразположение или нещо по-сериозно. И настоява да я взимаме в София, когато дойде времето за профилактичен преглед. За да бъде уверена, че ще може да се върне на село и да си гледа градинките, къщата, стоката и да помага на другите с каквото може.
Баба ми няма образование. Тя е трето дете в семейството, второто е починало от дифтерия в далечната 1930 г. Баба ми казва, че това е било често срещано явление - деца да умират преди 3-та годинка от болест, за която днес имаме ваксини. Така, например, деца от комшийски къщи са си отишли от коклюш, туберколоза, има дори смъртни случаи от полиомиелит и морбили. Баба ми не е раждана в къщата, нито е раждала в домашни условия. Твърди, че това е лудост и, че нейните баби и прабаби са раждали по нивите, защото не са знаели, че могат да отидат в болница ... Но баба ми, която е учила само до четвърти клас знае, че това не е добре и отстоява своята позиция. Баба ми дойде пред болницата, когато самата аз раждах и чака до последно, за да дари кръв, ако имам нужда! Преди това ми каза да искам упойка, защото щом имало по времето на майка ми, значи сега нещата били ехее къде-къде по-напред. :)
Баба ми е учила само до четвърти клас не заради липса на възможности, а защото преди войната немотията е била зверска и нейните родители са решили да изучат само брат и, а тя да работи на нивата. Един вид - да са сигурни, че поне едното дете ще има кой да гледа възрастните. Братът завършва университет, става строител и всичко това - след като оцелява след казармата и войната. Тя му помага с всички уроци. Работи неуморно, пасе крави, полива градини, а през нощта чете вместо брат си всички уроци - явно е бил доста разглезен, за разлика от нея ...
Та, ако не друго, баба ми чете блестящо и не се старае да "интерпретира" неясни за нея факти. Тя винаги ми е казвала, че всяка жаба трябва да си знае гьола и когато нещо и е неясно, пита съответния специалист за това.
Така баба ми, която никога не беше ползвала друго освен естествен тор за зеленчукови, овощни и други градини, се оказа пред ужасния факт всичките и насаждения да се окажат "болни". Някаква зараза ги бе налегнала и те изгниваха преди дори да съзреят. Виждайки какво се случва, тя ни викна да я заведем до най-близката аграрна аптека в града и настоя да се види със специалиста там. Въпросният специалист се оказа жена, която преподава в Аграрния университет в Пловдив. Така, след около едночасова консултация и занесени "мостри" на ябълки, домати и малко от домашната тор, преподавателката пое ангажимента да занесе кравешките фекалии за проба в една лаборатория, за да може да "предпише" подходящото "лекарство" за насажденията на баба ми. Лекарство, което хем да запази продукцията на горката жена, хем да действа директно срещу причинителя на "заболяването". Междувременно и заръча да премахне домашната тор, тъй като предположи, че от нея може да тръгва заразата. Няколко дни по-късно преподавателката в Аграрния университет се обади да потвърди, че фекалиите са проблемът, изписа няколко разтвора, с точна и ясна дозировка и начин на приложение, обясни ни как да се ползват и какви са евентуалните "странични реакции" и ни остави по живо по здраво да се оправяме.
Баба ми, която е блага и добра жена побърза да сподели новината с цялото село /оказа се, че животните пасат на едно и също място, събират ги на едно и също място и цялото село взима въпросната тор от въпросното място/. Тези, които и повярваха, успяха да спасят своята продукция. Онези, които казаха "Глупости! Толкоз години сме торили с тези фекалии и сме ги събирали от това място, тая само се опитва да си продаде разтвора." останаха без каквито и да било зеленчуци и овошки. Другите благодаряха на баба ми и псуваха скептиците, когато същите искаха домати и чушки, за да си направят поне малко лютеница за зимнина. Така селото се раздели на две - "за и против природата". :) А всъщност се оказа, че подобно разделение не е необходимо, защото пред общата цел - да имаш какво да ядеш, всички са равни и е необходимо да имаме малко здрав разум, за да го проумеем. :)
През идната година цялото село дойде да пита баба ми дали ще пръска с нещо насажденията си и, ако да - с какво. Тя ги препрати за съвет към агро-магазина, който преподавателката в Университета държеше.
Така, едно малко село, забито в планината, където дори няма канализация, се превърна в типичната офлайн "бг-баба" за няколко месеца.
Разказвам тази история и, за да споделя мъдростта на възрастния, и за да кажа, че когато вярваме на специалистите в дадена област, неминуемо имаме добър и положителен резултат.
Помислете дали вашите "насаждения" са по-ценни от личните ви предубеждения, базирани на ... клюки в интернет, градинката или ... на полето.
Струва ми се, че не си струва да чакаме "да видим какво ще стане", пък после да действаме, защото дори 90-годишната ми, учила до 4-ти клас баба знае, че превенция му е майката. :) Дори и да не използва точно тази дума.
