Световен ден за информираност за аутизма

Темата за ползите и вредите от ваксините лавинообразно набира популярност и се превръща в поредния обществен дебат, който дава възможност за безкрайна словестна акробатика изразяваща  информирани и не до там информирани, предимно емоционални реакции. Емоционалната реакция е разбираема, когато темата се отнася до здравето на децата ни, но тя може да е и изключително опасна, когато за формирането на мнение са необходими специализирани познания. Наскоро публикувани данни от клинично проучване относно връзката между ваксините и аутизма за пореден път категорично доказва, че зависимост между двете не съществува.

Проучването е публикувано в Journal of Pediatrics през март тази година. То включва 1000 деца и резултатите от него никак не са революционни. Макар и проучванията като това да са множество, те не успяват да заглушат шума предизвикан от  Андрю Уейкфийлд през 1998, когато той „доказва” зависимостта между ваксината срещу морбили, рубеола и паротит и аутизма. Първоначално неговото проучване е публикувано в най-престижното медицинско издание The Lancet, което спомага за скоростното разгласяване на хипотезата му - нещо революционно като причината за аутизъм е открито в лицето на ваксините. За съжаление, преки причинители на аутизма все още не са идентифицирани, но и теорията за ваксините отдавна беше развенчана. Самото списание изтегли статията след доказан конфликт на интереси от страна на автора му, за кгото се твърди, че е получил значителна сума от адвокати, които са водели дела срещу производители на ваксини по това време.

Днес е световният ден за информираност за аутизма, така че нека поставим акцент върху обективната информация в публичното пространство. Малка част от аудиторията на интернет форумите и блоговете чете научна литература - мнозинството разчита изцяло на информацията, която получава онлайн, така че всеки, който пише и изразява мнение носи отговорност. Когато става дума за здраве, отговорността е двойна. Нека се информираме за аутизма, за това как да разпознаваме симптомите и как да се грижим за децата с тази диагноза, вместо да шумим около една отдавна развенчана теория. Продължаващият импулс да насочваме вниманието си, към нещо вече опровергано само защото е единственото обяснение, с което разполагаме не е продуктивно и единствено измества усилията ни като общество от основния фокус – информираността!